Да се завърнеш в бащината къща

Да се завърнеш в бащината къща,когато вечерта смирено гаснеи тихи пазви тиха нощ разгръщада приласкае скръбни и нещастни.Кат бреме хвърлил черната умора,що безутешни дни ти завещаха -ти с плахи стъпки да събудиш в дворапред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прагаи сложил чело на безсилно рамо,да чезнеш в нейната усмивка благаи дълго да повтаряш: мамо, мамо...Смирено влязъл в стаята позната,последна твоя пристан и заслона,да шъпнеш тихи думи в тишината,впил морен поглед в старата икона:аз дойдох да дочакам мирен заник,че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,напразно спомнил майка и родина!