Моята молитва

Христо Ботев (1848–1876)

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!Не ти, що си в небесата,а ти, що си в мене, боже -мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланяткалугери и поповеи комуто свещи палятправославните скотове;

не ти, който си направилот кал мъжът и жената,а човекът си оставилроб да бъде на земята;

не ти, който си помазалцаре, папи, патриарси,а в неволя си зарязалмойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робътда търпи и да се молии храниш го дор до гробътсамо със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,на безчестните тирани,не ти, идол на глупците,на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,защитниче на робите,на когото щат празнуватденят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!любов жива за свобода -да се бори кой как можес душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,та кога въстане робът,в редовете на борбатада си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстинебуйно сърце на чужбина,и гласът ми да преминетихо като през пустиня!...