Лерин! Лерин!

Лерин! Лерин!Янковци и Коте, върли капитани,С дикели, с лопати са над тебе сбраниИ с различна всеки те заплашва смърт:Едни те щурмуват, други те горят.Трети пък те правят жертва на барута.О, безмърна злоба, о, ярост нечута ! . . .Но пак милостивен Господ бил към тебе —Янкову не даде жив да те погребе:Един хайдучага, пратен за твой Спас —.Задигна и двете тенекии с газ,Та вместто на пепел и прах да те стори,Лаврите нещастни на Янков изгори.