Сонет (Пейо Яворов)

Към север беше моя път,а ти отиваше на юг;следи — заличи ги прахът,не чуем днес един за друг.

Но мой сърдечен идеал,звездице светла в нощен мрак,живот и младост — бих ги дал,да можех да те видя пак.

Мечта суетна… А в гърдиза мъка не остава мощ,че там скръбта всечасно бди.

И съм обърнал нощ на ден,денят обърнал съм на нощ —за тебе сявга нажален…