Стон

Пейо Яворов (1878–1914)

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?И ето аз ви думам: има ад и мъка -и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадостна неведение и алчна младост,на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, – пътя е далек:защото тя стои в сияние пред мене,стои, ала не чуе, кой зове и стене, -тя – плът и призрак лек!