До моето първо либе

Остави таз песен любовна,не вливай ми в сърце отрова -млад съм аз, но младост не помня,пък и да помня, не ровятуй, що съм ази намразили пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачехза поглед мил и за въздишка:роб бях тогаз - вериги влачех,та за една твоя усмивка,безумен аз светът презирахи чувства си в калта увирах!

Забрави ти онез полуди,в тез гърди веч любов не грееи не можеш я ти събудитам, де скръб дълбока владее,де сичко е с рани покритои сърце зло в злоба обвито!

Ти имаш глас чуден - млада си,но чуйш ли как пее гората?Чуйш ли как плачат сиромаси?За тоз глас ми копней душата,и там тегли сърце ранено,там, де е се с кърви облено!

О, махни тез думи отровни!Чуй как стене гора и шума,чуй как ечат бури вековни,как нареждат дума по дума -приказки за стари временаи песни за нови теглила!

Запей и ти песен такава,запей ми, девойко, на жалост,запей как брат брата продава,как гинат сили и младост,как плаче сиротна вдовицаи как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,ще хвръкне, изгоро, - свести се!Там, де земя гърми и тътнеот викове страшни и злобнии предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове,а сабля ги свива на венец;зинали са страшни доловеи пищи в тях зърно от свинец,и смъртта й там мила усмивка,а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивкакой глас ще ми викне, запее?Кървава да вдигна напивка,от коя и любов немее,пък тогаз и сам ще запеящо любя и за що милея!...