Епитафии

На № 1:Лежи намусено в гроблетонаш Петър Кучкин – базиргян,стърчи му нагоре шкембетокато цял тулум с шарлаган.

Я плачете, я ридайте,вси български чада, -няма вече кой да косичуждата ливада;няма вече кой да крадецванчета народни,няма вече кой да бъдеепитроп черковни!

На № 2:Тука лежат кокалцитена кир Михалаки, -той имаше празна главаи дълги мустаки.

На № 3:През река Лета в ладия харонскаотива в рай една глава конска.Господи, помени раба твоего доктора Простича.

На № 4:Изровен гробът с мотика,сандъкът със злато обкован, -във него лежи владика -тулум сос слама и катран.Ум имал нявга в кракатаи чувства топли в чарвата!

На № 5:Тук почива тъпанарче,сатирово чедо.Спи, почивай, бре м...че, -ти си бил говедо.

На № 6:Тук е легнало сарафче,хранено само сос трици, -патриот беше клетото -спечели двесте жълтици!

На № 7:Тук гние голям патриот -редакторът на „Народност“, -знаменит беше идиоти прочут само сос подлост.

На № 8:Найденов и Геновичса два философа, -един има просен ум,други празна кофа.

На № 9:Бог да убие гърците,че са рано попеле,та събудиле Григорча,да разточи зелникът:дорде да го разточи,девет села изгори,дорде да го замеси,осем попа разпопи,дорде да го опече,девет къщи разплака.Кога седнале да ядат,нещо крукна в зелникът;секи вика: „буба е“,Стоил вика: „жаба е“;секи бяга нагоре,Стоил бяга надоле;всеки иде със уши,Стоил иде без уши.