На санцето

Санце ле, санце ти златно,защо си пущил ко платнооколу тебе смолови,темни облаци покрови?

Жити небесна ширинаи жити твоя светлина,темни облаци разсеии ясно сонце угреи!

Вервиш ли,санце, що тиев стредя си мене завиени сега темен, печаленя се нахожда опален?

Санце, ле, санце премило!По сата земля си било,си видел други несчастенко мене, санце, порастен?

Да живя, санце, без радоство най-цветната ми младост,кажи ми, има тарпение?Какво несносно мачение!

Санце ле, облак разсеии чисто-златноугреи,ио земя светло разкладвии мене, санце, зарадви.