Молитва (Пейо Яворов)

Душата ми е озлобена и жестока.Майко, бдинад своя паднал син: днес злото и порокадишат в моите гърди.Една ръка в ръката ми трепери —радва се усмихнато дете…Къде я водя аз, към увенчаните ли дверина отричания рай — и где са те?

Но ти си тук, над мене дух печален!Майко, бди —като луна среднощна с поглед състрадаленна злодеец по престъпните следи.

Дете — тя вкусва сладостта на шемета да гледав неизбродените бездни на греха.Не аз ли я научих? Първа бе победапървото притворство на смеха…На бездна по ръба, към бездна нова,късайки попътните цветяи дишаща безгрижно тяхната отрова,знае ли къде отива тя?

Душата ми е алчаща и хладна.Майко, бдинад двама ни: пред волята ми безпощаднана невинността защитница бъди!