Размирна година (1876)

Пиле писка из гора зелена,пиле жално писка, та нарежда –три дни как лежи юнака вечеи от рани чезне без надежда.

Враг жесток като стихия страшнавтурна се навред из края родни,запустяха весели селища,запустяха и полета родни.

Не пасе овчар в долини стадои жетварка в нивите не пее,житото – то тъй ще да се пръснеи изрони, както си и зрее.

Той пък тук самичък всред горатас люти рани си смъртта очаква.Пиле писка из гора зелена,пиле писка и юнак оплаква.